Притчи с неочакван край
Учителя в никакъв случай не е бил по-шашав!
Веднъж Учителя сложил чайника върху огъня и не запомнил за него. Чайникът се разтопил. Друг на негово място би се разстроил, само че Учителя не можел да си позвили такова нещо.
– Това е знак, който ми пратиха небесата. – споделил си Учителя. – Явно, чаят през днешния ден за мен е нездравословен.
И почнал да пие бира.
***
Веднъж учениците намерили котенце с ранена лапа. Те и за секунда не се усъмнили, че Учителя незабавно ще откри метод да изцери котето и доста желали да станат очевидци на знамение. Те оставили котето на верандата на Учителя, почукали на вратата и се скрили в околните шубраци.
Учителя отворил вратата разгледал котенцето деликатно, след което се усмихнал немъдро и изритал котето. Ошашавените възпитаници излезли от храстите.
– Как можахте да постъпите по този начин, Учителю? – укорително попитали учениците.
– Не мога да го изям – повдигнал плещи Учителя.
– Нямахме това поради! – извикали учениците. – Мислехме, че ще излекувате това котенце!
В отговор Учителя хванал учениците за яката и няколко пъти им блъснал главите във вратата.
– Някъде да виждате да написа табелка „ Ветеринар “? – поинтересувал се умерено той.
***
Веднъж Учителя си направил сандвич със сирене. Намиращата се наоколо гарга с внезапно придвижване отмъкнала сиренцето и кацнала на близкото дърво. Учителя се усмихнал и си направил втори сандвич. Птицата пикирала внезапно и още веднъж уловила сиренето. Учителя се намръщил и си направил трети сандвич. Враната с цялата си безочливост пристигнала още веднъж да гепи сиренето. Учителя се усмихнал със своята немъдра усмивка и си направил сандвич с гарга. И го изял.
***
Веднъж при Учителя пристигнали търсещи.
– Кажете, Учителю – уважително попитали те, – какво ще извършите, в случай че срещнете тигър в гората?
– Ще го изям. – невъзмутимо дал отговор Учителя.
– Хм. – недоверчиво споделили търсещите. – Ами в случай че тигърът, меко казано, е срещу?
– Тогава значи няма да го хапвам. – споделил Учителя.
***
Веднъж при Учителя пристигнал странстващ пилигрим.
– Учителю! – споделил той. – А можете ли да лежите върху пирони?
– По принцип мога. – изненадващо се съгласил Учителя.
– О, ами покажете! – помолил се пилигримът.
Учителя повдигнал плещи, изсипал на пода две кутии с пирони, положил върху тях матрак и деликатно лежащ.
– Не, това е погрешно – отправил укор странникът. – Пироните би трябвало да се забият в дъска с остриетата нагоре! И да легнете върху тях!
– Пич, ти тъп ли си? – вежливо попитал Учителя.
***
Веднъж младият Сяо решил да се пошегува с Учителя и поставил върху стола му копче. Учителя умерено седнал върху стола и без да трепне, провел занятието си. Когато на другия ден Сяо отишъл на лекция, той се сепнал – върху стола му имало огромен гвоздей с острото нагоре.
– Сядай, Сяо. – ласкаво споделил Учителя.
– О, аз ще постоя прав, благодаря. – промърморил младият Сяо.
– Казах да седнеш! – извикал строго Учителя и изразително опипал тежката бамбукова пръчка в ръката си.
Младият Сяо бил заставен да седи по време на цялата лекция на не най-удобното място за седене, а след това не можел да седне в продължение на една седмица.
Извод: не се гъбаркай с Учителя.
***
Веднъж при Учителя пристигнал послушник от манастира Шао Лин и безочливо декларирал:
– Моето кунг фу е доста по-добро от твоя дзен, Учителю!
Учителя повдигнал плещи и извадил от килера своя револвер. Послушникът получил патрон в коляното и незабавно прояснение. След което вежливо се извинил и се отправил към изхода.
